Wolf hunting trips in Bulgaria - Hunting area Долно Белево 6422

Wolf shooting in Bulgaria - Hunting area Долно Белево 6422

Wolf hunting in Bulgaria - Hunting area Долно Белево 6422

Wolf shooting in Europe - Hunting area Долно Белево 6422

Wolf hunting in Europe - Hunting area Долно Белево 6422

Wolf hunting in Bulgaria

Bulgaria Hunting Trips - Discounted wolf hunting trips on bghunters.com - Predators hunting area Долно Белево 6422

» Bulgaria Hunting Trips » Wolf hunting in Bulgaria » Hunting area Долно Белево 6422

Hunting trips directly from outfitters:

Wolf hunting trips in Bulgaria

Hunting area Долно Белево 6422

We hunt some of the best areas for Wolf in Bulgaria!

Who is offering this hunt?

Contact directly with:

Ted Tomoff » Hunter & Host

Wolf hunting period & methods

Wolf hunting in Bulgaria season:

: all year

Predators standart price list

Wolf

Enjoy individual wolf hunting in some of the best hunting districts in Bulgaria. The hunt organisation is high class, with skilfull, experienced guides who really know their game.

Scientific Name: Canis lupus

Habitat: The wolf can be found between sea level and 3,000 m (9,800 ft). Wolves live in forests, inland wetlands, shrublands, grasslands, pastures, deserts, and rocky peaks on mountains.
Habitat use by wolves depends on the abundance of prey, snow conditions, livestock densities, road densities, human presence and topography.

Description: Wolf is the most elusive animal for hunting in Bulgaria. Cautious, timid, and suspicious it is a real challenge to meet that animal. Bulgaria is among the few European countries that have stable wolf population and so far hunting wolves in Bulgaria is legal. Hunting season is all year round because it is considered that wolves are causing lots of damages for the farmers. We hunt wolves on bait and rarely have the chance to see some on a wild boar driven hunts. The hardest Bulgarian trophy to get but it worth’s it at the end!

Hunting method: Stalking and ambush hunting.

It takes a lot of work to outsmart such an intelligent predator as the wolf, and all hunting methods are used in various times and locations. A lot of combination hunts are opportunistic, where the hunter and guide just keep their eyes open and if they see a wolf they try and get it. Calling, both by imitating prey animals and doing the wolf howl to make the resident pack think someone intruded into their territory, works well, and so does biting. Last but not the least, driven hunts, with or without dogs, or limiting the animals’ movements with a line of flags on a rope, is highly successful in Bulgaria. Often guides practice a combination of methods, e.g., attracting wolves to the area by bait, locating them by calling, and then put the hunter on a high seat or arrange a drive.

Hunting available in: All areas of distribution in Bulgaria.

When to hunt Wolf?

The main trophy of wolf hunting being the skin, guided hunts are usually scheduled to periods when the wolf fur is in prime condition, which would naturally be in winter. In the late winter months wolves may be especially vulnerable to hunters due to lack of food, but high snow in typical wolf habitat limits the hunters’ mobility. November and December typically offer the best compromise.

Accompanying hunt: Wolf can be combined with hunting for other predators.

Hunting services: Standart price list

Bulgaria Hunting Trips | Hunting area Долно Белево 6422

Wolf hunting trips in Bulgaria

Wolf hunts in Bulgaria

Wolf hunting in Bulgaria
Долно Белево 6422

Wolf hunting trips in Bulgaria

Canis Lupus L.

Distribution

In the near past this species was widely distributed throughout the world. Wolves are every-biont” species living in different environmental conditions - forests, tundra, taiga, plains and mountains. The over-intensive hunting together with the change in their natural habitat in the Northern hemisphere have considerably limited their living area and today they are assigned to the category of endangered species.

General information

Systematically the wolf belongs to the family Canis. It has golden-yellow eyes and longer legs, bigger paws, more pronounced and highly developed jaw, longer snout and larger brain compared to the dog. Wolf paws are turned inwards towards its belly, almost touching it. This allows them to run at a speed of 70 km/h. Their fur does not have particular colouring, except for a scar around the eyes. The fur’s color is gray to gray-brown but can be white, red and brown and black (photo of eng. M Mihailov). Wolves are about 66-80 cm high measured at the shoulder and weigh about 25-52 kg. The females are approximately 20% smaller than males.

Way of life and feeding

Wolves are social animals that live and hunt in packs organized in a strict hierarchical order, with clearly defined male and female leaders called alpha male and alpha female. Originally it was thought that the purpose of this social structure is hunting, but some modern authors consider that pack functions are related not only to hunting but also to the successful reproduction. Packs include 2 to 20 wolves, as the packs average in size consist of 6 or 7. Hierarchy in the pack is relatively strict, valid for all activities of the pack: from the order of eating, to that, which wolves are allowed to reproduct. New packs are formed when the male leaves its native wolf pack and obtains a territory. Wolves looking for other wolves with which to form a pack, may travel very long distances, until they find a suitable territory. Single individuals avoid the territories of other wolves, because intruders are either chased away or most often killed.

Howling

Wolves are known for their distinctive howl, which is used to call members of the pack at a particular place or to communicate with each other. Observations of packs suggest that howling takes place often at sunset during the summer before the adults go hunting. This is repeated on their return at sunrise. At the end of the summer the cubs are already grown up and howl at the slightest stimulus. Wolves often howl, when defending something.

Death rate

In the wild wolves live 6-9 years and in the zoos - up to 16 years. Record life expectancy of a wolf is about 20 years. The death rate is high among the cubs and few of them survive until the first winter. The main factors for the death rate in wolves are humans, car accidents and injuries during hunting. All diseases affecting domestic dogs, affect wolves. They adapt easily to changes in the number of prey, so mass starvation is unusual for them. This species retains its population provided that the alpha pair is not killed.

Reproduction

According to the law of nature, usually only the alpha couple in the pack breeds. Mating occurs once a year, between February and May. An interesting fact from the social organization of wolves is that they are usually monogamous – the members of the alpha pair mates only with each other. Sometimes one of the alpha males mates with a subordinate female. This occurs in large packs when there is abundant prey. Pregnancy lasts for 60 to 63 days and the cubs are born blind and completely dependent on their mother; their number is 1-14; 6 or 7 on the average. They remain in the lair until the 8-10th week. The mother is alone with the cubs in the first three weeks, but then all members of the pack help in raisin. The cubs eat food, vomited by older wolves until their 45th day. Then they eat meat, brought by members of the pack. Females reach sexual maturity at 2 years of age, and males – at 3 years. Most of the wolves leave their home pack at the age of 1-3 years.

Economic significance

The wolf is a harmful predator, so that its number must be adjusted. Wolf hunting is extremely interesting and difficult. The hunting is performed with battues, stalking and ambush. The trophy is the head and the skin.

BOOK YOUR HUNT IN BULGARIA

Елен

1. Благороден елен.

2. Елен-лопатар.

1. Благороден елен

Едър дивеч

(Cervus elaphus)

Срокове на ловуване

Благороден елен:

- мъжки и приплоди - от 1 септември до 31 януари
- женски - от 1 октомври до 31 декември
Елен лопатар:

- мъжки и приплоди - от 1 септември до 31 януари
- женски - от 1 октомври до 31 декември

Разпространение на благородния елен

Благородният елен се среща в Средна и Западна Европа, европейската част на Русия, Средна Азия, Далечния Изток и в някои други райони. У нас е повсеместно разпространен в планинската и равнинна част на страната. Според ловната статистика числеността му възлиза на около 23 000 бр.

Общи сведения за благородния елен

Половият диморфизъм при благородният елен е силно изразен. По правило окраската на елена през лятото е червенокафява, а през зимата сиво кафява. Коремът, вътрешната страна на краката и около опашката са кално мръсно бели. Дължина на тялото -165-250 сm. Височина при холката -100-150 сm. Дължина на опашката - 12-14 сm. Тегло - 100-450 kg. Женските са с от една четвърт, до една трета по-леки и нямат рога по време на размножителния период. Мъжкият сменя рогата си всяка година, от март до края на април. При силните рогачи рогата опадват през февруари - март, а по-малките и по-слабите - през април - май. Новите рога израстват за около 4 месеца. При растежа те са покрити с добре кръвоносноснабдена кожица, която след израстването на рогата изсъхва. През юли август рогачите търкат рогата си по дърветата и обелват сухата кожа (ликото). Падането на рогата се предизвиква от рязка промяна в нивата на различните хормони в кръвта. То е съпроводено с леко кървене и отваряне на рана, която зараства много бързо. На едногодишните екземпляри рогата са много малки и недоразвити, имат едно, максимум две разклонения, на втората година могат да бъдат вече шест. С възрастта рогата стават все по-големи, мощни и разклонени. Максимум се достига около десетата година, когато разклоненията им могат да достигнат 24 или повече на брой, тогава е оптималната възраст за отстрелване на капитални трофеи. Когато животното започне да остарява, рогата започват да намаляват размера си. Женските (кошутите) са без рога.

Начин на живот и хранене на благородния елен

Елените се хранят привечер, през нощта и рано сутрин. В тихите и спокойни места за кратко време пасат и през деня, а през останалото време почиват и преживят. Те използват растителна храна - трева, листа и клонки от дървесни и храстови видове, културни растения, жълъди, горски семена и плодове. През зимата с охота се хранят с къпини, малини, зеленика, трепетлика, ива и др. Някои елени се пристрастяват и белят кора от младите дръвчета. Обикновено елените живеят на малки стада, съставени само от мъжки или женски индивиди, които се смесват само в размножителния период. Те са слабо привързани към определена територия и често странстват на големи разстояния. Въпреки големите си, със заострени шипове и крайно опасни рога, когато са заплашени и мъжките и женските се защитават удряйки силно с предните си копита и не са редки случаите на тежко пострадал хищник след опит за нападение над кошута с малко. Благородният елен, понякога обича да се валя в кал, което не е характерно за другите видове от семейство Плътнороги. Кошутите, теленцата и част от младите рогачи прекарват зимата на стада, които се разпадат през пролетта, преди раждането на малките. Останалите мъжкари прекарват зимата и лятото сами или на групи.

Размножаване на благородния елен

Кошутите са полово зрели на 2 години, а мъжките са полово зрели и годни да оплождат след 3-та година, но участват реално в размножаването след като навършат 5-6 години, когато са в състояние да се преборят за женската. Брачният период на елена започва към 20-25 август в по-южните и по-топли райони, а в планинските места - през първата половина на септември и продължава около един месец. Силните рогачи събират около себе си 4-5, а понякога и повече кошути, които ревниво пазят, докато ги оплодят. По време на сватбуването мъжките реват, като особено активен е ревът им сутрин и привечер. През брачния период рогачите почти не се хранят, а само пият вода и се калят, поради което отслабват много. След сватбуването мъжкарите се оттеглят в глухи места, започват да се хранят интензивно и бързо се подготвят за зимата. Женските, когато раждат се отделят за известно време от стадото и след това отново се присъединяват. Бременността на кошутите продължава около 8 месеца (240-250 дни) и в края на май и началото на юни те раждат по 1, рядко по 2 теленца, които бързо укрепват и след няколко дни вече могат да следват майка си. Неприятели на елените са вълците, чакалите, лисиците и рядко мечките и подивели кучета. Теленцата могат да станат жертва и на някои от едрите грабливи птици.

Стопанско значение на благородния елен

Благородният елен е ценен ловен обект, за който се полагат грижи и се поддържа популацията му. Обикновено са разрешени за лов единствено мъжкарите и то само за кратък определен период. Изключение прави подборния лов, който цели да поддържа доброто състояние на популацията и качеството на наследствения материал. Ловният трофей са рогата му. В България е отстрелян световният рекорд на трофей от благороден елен, с оценка 273,6 точки по CIC. Страната притежава 15 трофеи с оценка над 250 т. по CIC. Десет от първите 20 трофеи в света са български. Предлагат се трофейни екземпляри с тегло на рогата от 7 до 14 kg.

BOOK YOUR HUNT IN BULGARIA

2. Елен-лопатар

Едър дивеч

(Dama dama)

Разпространение на елена лопатар

Еленът-лопатар произхожда от средиземноморските острови, откъдето е бил разселен по изкуствен начин в много европейски страни. У нас е аклиматизиран преди около 70 години, но на свобода се развъжда през последните 25-30 години. Понастоящем се среща почти повсеместно. Числеността му у нас е около 50 000 бр.

Общи сведения за елена лопатар

Еленът-лопатар е получил името си от лопатовидната форма на рогата си. Значително по-дребен е от благородния елен. Тялото му е набито и дебело, а краката са относително къси. Рогачът достига на дължина 130-140 сm и височина - 85-90 сm, тежи около 80-90 kg. Женската е по-малка и достига на тегло 35-50 kg. Козината му през лятото е ръждивочервена, изпъстрена с кръгли бели петна от двете страни, главата отгоре и страните са кафеникави, а коремът и вътрешната страна на краката бели. Огледалото е също така бяло и е оградено с черна ивица. През зимата козината е еднообразно сиво-кафява. Често се срещат изцяло бели и черни екземпляри. Линее през април и октомври. Първите рога на елена-лопатар, които израстват през втората година, са шиловидни без розетка, а вторите рога, които израстват, след като е навършил три години, имат лопатовидно разширение към върха. През следващите години лопатата расте на дължина, след което се увеличават ширината и масата на рогата. Нормално израсналият лопатар има добре развити очни и средни шипове. Рогата достигат максималните си размери към 10-12-годишна възраст. Еленът-лопатар ги сменя всяка година през април-май. Новите рога израстват бързо и към края на август или началото на септември са с нормална големина и напълно оформени. На тежина достигат 3-4 kg.

Начин на живот и хранене на елена лопатар

Еленът-лопатар обитава равнинните широколистни и смесени гори. Оптимални условия за неговото развитие са крайбрежията с по-топъл и влажен климат. В такива места той развива едро тяло и мощни рога. Подходящ е за развъждане в паркове. Изкачва се и в планините, където има изобилие на поляни и разнообразна тревна, храстова и дървесна растителност. Избягва северните изложения, сенчестите места и районите с дебела снежна покривка Силно е привързан към местообитанията си, но при липса на храна и вода, както и през сватбения период предприема странствания. Силните мъжки екземпляри се движат най-често сами. Еленът-лопатар не се каля. На паша излиза както през деня, така и през нощта. Към храната си е невзискателен, храни се с трева, листа на дървета и храсти, различни гъби и горски плодове. По-доверчив е от благородния елен. Има силно обоняние и зрение. Бяга по-бавно, поради което трудно се спасява от неприятели. Най-големият неприятел на елена-лопатар е вълкът, а на места овчарските и скитащите кучета. Лисицата и чакалът нападат теленцата.

Размножаване при елена лопатар

Сватбеният период започва от средата на октомври и продължава до края на ноември. Бременността трае около 240-250 дни. През юни женската ражда 1-2 малки, които през първите няколко дни са безпомощни.

Стопанско значение на елена лопатар

Еленът-лопатар у нас се е развъждал в парковете като декоративен вид, но през последните двадесет години се разселва масово и като обект на лов. Причинява щети на горското и селското стопанство. Особено вреди на декоративната растителност в парковете. Месото му е вкусно, а рогата са ценен трофей. Национален рекорд за страната е 208,59 т. по СIС. Предлагат се трофейни екземпляри с тегло на рогата от 3 до 5 kg.