Big game hunting trips in Bulgaria - Hunting area Капитан Петко Войвода Свиленград 6500

Обикновената дива патица е широко разпространен вид в Северното полукълбо. Среща се в Европа, Азия, Северна Америка, Южна Гренландия и Северна Африка.

У нас е постоянен и прелетен ловен вид. През лятото остава да гнезди в малки количества, но през зимата масово идва от север и се задържа дълго. Около язовирите и по-големите водоеми при мека зима остава до пролетта. В края на февруари - началото на март започва пролетния прелет и през нашата страна преминават патиците, които са зимували в по-южните райони.

Характерно за обикновената дива патица е, че при нея има добре изразен полов, сезонен и възрастов диморфизъм.

Мъжка обикновена дива патица

Оперението на мъжката патица през брачния период е много ярко. Главата и шията са тъмнозелени, с метален блясък. На шията има бяла огърлица. Гърдите са кафяви, гърбът сиво-кафяв, а тялото отдолу е светло-сиво, с напречни вълновидни препаски. Задната част и надопашието са черни със зелен блясък. Огледалото й е трицветно - стоманено-синьо с виолетов оттенък, оградено от двете страни с черна и бяла ивица. На опашката има две извити перца. В извънбрачно оперение мъжките патици приличат на женските, но горната страна на тялото им е едноцветна кафява, опашката е по-светла, главата по-черна, гушата по-тъмна, а клюнът - жълтозелен.

Големината на мъжките патици варира твърде много. Тя достига на тегло до 1,7 kg (средно 1 kg), а на дължина - от 50 до 55 cm.

Женска обикновена дива патица

Женската патица е по-дребна - от 0,750 до 1,300 kg.

Тя няма добре изразен сезонен диморфизъм. Общият тон на нейното оперение е сиво-кафяв или ръждиво-жълт с множество черни петна и щрихи по цялото тяло. Гърлото е жълто-бяло, като крилното огледало е както при мъжкия. Надкрилията са малко по-тъмни. Клюнът е с розов оттенък и тъмна ивица по средата.

Младите птици приличат на женските, но са по-тъмни и еднообразно оцветени.

Обикновената дивата патица обитава разнообразни влажни зони от лесотундрата до пустините и планините, което обяснява широкият й ареал на разпространение. Съвсем естествено е нейното предпочитание към водните площи, обрасли с гъста крайбрежна растителност, в която те гнездят и се укриват по време на линеенето. Среща се и в културните ландшафти, понася спокойно близостта на човека. Избягва бързо течащи реки и бедни на хранителни вещества екосистеми. Популацията на дивата патица, има по-висока численост в равнините, като най-многобройна е в блатата и езерата край р. Дунав и по Черноморското крайбрежие.

Дивата патица отначало храни малките си през деня с малки насекоми. По-късно, когато на патетата израстат роговите израстъци по клюна, те започват да се хранят и през нощта, като прецеждат тинята. Храната на възрастните патици е твърде разнообразна. Те ядат растителна и животинска храна - зелени части на водни растения, ларви и възрастни насекоми, мекотели, нерядко риба и вегетативни части и семена на културни растения и др.

Половата зрелост при зеленоглавката настъпва на една година. Тя образува двойки, които при патиците, зимуващи у нас, се оформят още през есента, а при прелетните - през зимата в местата на зимуване. Ятата се запазват до пролетта. Сватбуването е съпроводено със специфична брачна игра. Свободните женски патици се стараят да привлекат някой паток от тези, които вече са се чифтосали.

Женската патица построява гнездото си от сухи растителни части в непосредствена близост до водоемите. То е добре скрито в тревата, корените на дърветата, в блатна растителност или храстите.

Рядко дивата патица гнезди по дърветата в стари гнезда на чапли или вранови птици. В продължение на 10 дни, най-често привечер, женската снася по едно яйце. След всяко яйце женската се задържа все повече в гнездото, но истинското мътене започва след снасянето на последното яйце. Въпреки че първите яйца са вече леко замътени, малките патенца се излюпват след 26 дни, в продължение на около 10 часа. Отначало женската патица напуска гнездото сутрин и вечер, за да се храни, но след това лежи много упорито, дори и в случай на опасност.

След излюпването малките бързо укрепват (около 12-16 часа), след което майката ги повежда към водата. Ако патицата е мътила на дърво, малките сами скачат от гнездото без да се наранят. Майката с малките се укрива в гъстата водна растителност или почива на брега, скрита в храсталаци, треви, бурени и др. Мъжките по това време започват интензивно да линеят, поради което се укриват в подходящи места, където трудно могат да бъдат открити.

Техните гнезда и люпила се унищожават от хищници, хора, а твърде често и от наводнения. Патиците гнездят и в селскостопански култури, ливадите и пасищата около водоемите и при прибирането на реколтата техните гнезда се унищожават.

Според ловните таксации видът е с най-широко разпространение и многочисленост от всички патици. Зеленоглавата патица е голямо ловностопанско значение. Тя е интересен обект на ловуване, има вкусно месо и по време на прелетите се среща в значително количество в цялата страна. У нас зимуват средно около 100 хил. зеленоглавки, но тендецията е към намаляване на числеността й.